24.04.2011 г., 20:55

Сълзи за Петя

648 0 0

                                СЪЛЗИ  ЗА  ПЕТЯ

                                              (на майка ù Мария Дубарова)

 

 

 

Сценарий ли е тая тъмнина

всред утро

или аз агонизирам?

Пустиня прекосих.

Нима сега

над мен се срива ледена лавина?              

 

Вградена ли съм в прокълнат живот,

или се движа в орбита погрешна?

Не съм ли изпитателен робот,

статист зомбиран в екшън неуспешен?

Маршрута ли фатално промених,

та над съдбата ми циклон премина?

Дали неопростимо съгреших,

или е карма по семейна линия?

Защо с безумен нестинарски танц

като в горещи въглени нагазвам

в разяждащото чувство на вина,

а сякаш примирение показвам?

В каква посока сълзите текат,

които не успявам да изтрия

и рана – като кратер на вулкан –

зад равнодушна делничност да скрия?

 

Гнева ти ли събудих, Боже мой,

или небесна милост ме споходи,

отнемайки ми земния покой,

в Едема с будна болка да ме водиш?

Далеч ли ме отхвърляш от света,

по-висша радост ли Си ми приготвил?

При теб ли съхранил Си Любовта,

която не опазих тук, в живота си?

Със Своя тест какво премисли Ти –

апокалипсис или безопасност?

Наказа ли ме, или ме сниши?

Дали ме спря, или напред ме тласна?

Кога от мен ще смъкнеш тази скръб

езическа и парещо жестока?

 

Превеждайки ме през самата смърт –

Търпение ли беше Ти урокът?         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...