3 июн. 2018 г., 09:52

Сълзичка, посока...

Поэзия » Другая

573 3 2

Нека няма притежание,
да се будим от любов
и да бъдем утеха
за смисъла на всичко...
нека да сме толкова хубави,
че тъгата да е някакъв остров,
думите - само посока,
вярата - само врабче,
болката - само спомен,
да сме добро...
само че
ми липсваш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Много силно стихотворение. Дълбочина на чувствата...
Поздравления!

2018-06-03T23:35:47+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Истинската любов е и чувство за огромната липса на другия. Във всеки миг на неговото отсъствие и дори - още по-парадоксално, във всеки миг на неговото присъствие. Тя е като живата вода - пиеш, пиеш и не може да се напиеш. Във всичко това има нещо свръхпрекрасно, но и свръхужасяващо. Свръхужасяващо, защото въпреки декларираното: "За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла", именно смъртта е кошмарният миг за влюбените. Колко хубав е този стих - толкова невинен, че гали душата и й припомня излишното и ненужното в този свят. "Да се будим от любов", но без "притежание", "да бъдем утеха за смисъла на всичко", "тъгата да е някакъв остров", а на материка нека: "думите са само посока", "вярата - само врабче", "болката - само спомен" ...и "да сме добро", въпреки постоянната си липса! Погали душата ми и я разтърси с тези свои поетични редове, Йоана!

2018-06-03T11:07:38+03:00