3.06.2018 г., 9:52

Сълзичка, посока...

569 3 2

 

Нека няма притежание,
да се будим от любов
и да бъдем утеха
за смисъла на всичко...
нека да сме толкова хубави,
че тъгата да е някакъв остров,
думите - само посока,
вярата - само врабче,
болката - само спомен,
да сме добро...
само че
ми липсваш...
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно стихотворение. Дълбочина на чувствата...
    Поздравления!
  • Истинската любов е и чувство за огромната липса на другия. Във всеки миг на неговото отсъствие и дори - още по-парадоксално, във всеки миг на неговото присъствие. Тя е като живата вода - пиеш, пиеш и не може да се напиеш. Във всичко това има нещо свръхпрекрасно, но и свръхужасяващо. Свръхужасяващо, защото въпреки декларираното: "За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла", именно смъртта е кошмарният миг за влюбените. Колко хубав е този стих - толкова невинен, че гали душата и й припомня излишното и ненужното в този свят. "Да се будим от любов", но без "притежание", "да бъдем утеха за смисъла на всичко", "тъгата да е някакъв остров", а на материка нека: "думите са само посока", "вярата - само врабче", "болката - само спомен" ...и "да сме добро", въпреки постоянната си липса! Погали душата ми и я разтърси с тези свои поетични редове, Йоана!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....