10 апр. 2016 г., 00:47

Сълзите

524 0 2

                                                                 Сълзите

 

 

Без тебе денят се превръща   в нощ.

Сърцето лудо бие, не спира.

Кръвта диво отнема моята мощ,

гори ме от вътре и нямам мира.

 

В пламъците времето изгаря,

болката сурова не прощава.

Чувството шепне и ми повтаря

любовта ти миговете стопява.

 

Защо изгаси жестоко мечтите.

Те ме крепяха във времето.

Живея и ме огряват лъчите

забравила тъгите и бремето.

 

Теб те няма, отиде си вече.

изпращам моя стон чак до звездите.

Звезда или слънце-- ти си далече.

На мен ми е тъжно и лея сълзите.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Еси,. много добър приятел си ти, за което ти благодаря отново.
  • Сълзите пречистват. Горе главата, Йонче! Поздравления!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...