Сълзите
Сълзите
Без тебе денят се превръща в нощ.
Сърцето лудо бие, не спира.
Кръвта диво отнема моята мощ,
гори ме от вътре и нямам мира.
В пламъците времето изгаря,
болката сурова не прощава.
Чувството шепне и ми повтаря
любовта ти миговете стопява.
Защо изгаси жестоко мечтите.
Те ме крепяха във времето.
Живея и ме огряват лъчите
забравила тъгите и бремето.
Теб те няма, отиде си вече.
изпращам моя стон чак до звездите.
Звезда или слънце-- ти си далече.
На мен ми е тъжно и лея сълзите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
