15 янв. 2015 г., 11:15
Сълзите
1435
1
5
Нощес очите ми са плакали.
Минутите изтрили мокрите следи.
На миглите ми, утрото дочакали,
самотно трепкат две сълзи.
А как си обещавах да не плача!
Да стискам зъби, колкото и да боли.
Но обещанията просто няма начин,
да помнят моите очи.
И сила, и кураж си обещавах,
да съм безчувствена – същински горски пън.
И през деня, усмихвам се и устоявам.
Сълзите как да спра насън?
Отиде си. Не мога да те спирам.
Но в утрините, трепкаща като роса,
на миглите си още дълго ще намирам,
по теб изплакана, сълза.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Е, и на мене са ми по мярка тези среднощни сълзи... Колко познато
) Благодаря ти, Радост! Поздрави! -
благодаря ви за коментарите!
-
хубав стих. жените го можете. няма следи. през деня с усмивка и тъмни очила. )))
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
(за бягство,за омраза, за отричане)
Поне една причина не откри ли
да се завърнеш с някой бодър стих?