Сълзите
1.9K
1
5
Нощес очите ми са плакали.
Минутите изтрили мокрите следи.
На миглите ми, утрото дочакали,
самотно трепкат две сълзи.
А как си обещавах да не плача!
Да стискам зъби, колкото и да боли.
Но обещанията просто няма начин,
да помнят моите очи.
И сила, и кураж си обещавах,
да съм безчувствена – същински горски пън.
И през деня, усмихвам се и устоявам.
Сълзите как да спра насън?
Отиде си. Не мога да те спирам.
Но в утрините, трепкаща като роса,
на миглите си още дълго ще намирам,
по теб изплакана, сълза.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
