Сълзите на клоуна
Видях един ден, че младежа,
носещ големите обувки
запълнени с преструвки,
бе различен на манежа.
Погледна тълпите човешки
и макар със дрехи от дъга,
във клоуна пролича тъга
и сега не му беше до смешки.
Изведнъж той се намръщи
и сякаш с някаква умора
към публиката вдигна си взора
и видя хора все едни и същи.
Уж със различна външност,
но всичките сложили маски,
със тъжни и весели окраски,
за да скрият своята същност.
Клоунът видя цирка човешки -
нарисувани усмивки на лице
и сълзи в очите - но не от сърце.
Цирк, пълен с лицемерни грешки,
които би пропуснало само дете,
защото то е по-чисто и различно.
Детето не знае що значи „двулично”,
не умее то интриги да плете.
Тъжен клоунът в хората се взираше -
този тип преструвки му бяха чужди,
за него те бяха мръсни и ненужни.
Тълпите с маски той не разбираше.
И там, във цирка любим,
под на клоуна двете очи,
аз скоро видях да личи
струйка размазан грим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
