Сълзите на клоуна
Видях един ден, че младежа,
носещ големите обувки
запълнени с преструвки,
бе различен на манежа.
Погледна тълпите човешки
и макар със дрехи от дъга,
във клоуна пролича тъга
и сега не му беше до смешки.
Изведнъж той се намръщи
и сякаш с някаква умора
към публиката вдигна си взора
и видя хора все едни и същи.
Уж със различна външност,
но всичките сложили маски,
със тъжни и весели окраски,
за да скрият своята същност.
Клоунът видя цирка човешки -
нарисувани усмивки на лице
и сълзи в очите - но не от сърце.
Цирк, пълен с лицемерни грешки,
които би пропуснало само дете,
защото то е по-чисто и различно.
Детето не знае що значи „двулично”,
не умее то интриги да плете.
Тъжен клоунът в хората се взираше -
този тип преструвки му бяха чужди,
за него те бяха мръсни и ненужни.
Тълпите с маски той не разбираше.
И там, във цирка любим,
под на клоуна двете очи,
аз скоро видях да личи
струйка размазан грим.
Свързани произведения
Коментари
-
Мдааа!!! Казал си една голяма истина!
Много хубав стих си написал, Иване!
Поздрав! -
"Цирк, пълен с лицемерни грешки", по-точно определение едва ли има. Поздрави. Един изключително добър стих.
-
Съвършено вярно!Май целият ни живот вече е само един цирк.Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Молба към времето
Вкъщи седя си и слушам навънка,
как си на воля играят децата.
Детски гласчета в ушите ми звънкат.
О, как бих искал да върна стрелката!
Ставам, излизам, да видя лицата –
светли ,красиви ,с пламтящи очи.
Колко умело ценят свободата?!
Колко щастливи са?!Как им личи?!
Гледам от час замечтано игрите.
Как си разменят ролите в тях?
Как се наказват по детски лъжите –
с укор директен, съпътстван от смях?!
Как си прощават те бързо и лесно?!
Сякаш, че нищо дотук не било е?!
Как този ,който играл е нечестно
няма да види възмездие що е?!
Чувствата свои показват открито,
без от това да страхуват се те,
не като нас, да минават през сито –
най откровено е малко дете.
В детския свят не присъстват коварство,
ярост, злобеене, подли интриги.
Колко велико, възвишено царство?!
Време, завинаги там остави ги!
Стой!Стига бърза!Поспри се поне!
Твоята съвест не те ли убива?
Виж, колко чисти, невинни са те!
Нека останат си вечно такива!
Не можеш?Не искаш?Добре, забави!
Нека по-дълга е тяхната младост!
Нека в безгрижните ,малки глави
нивга не стихне детинската радост!
Нека у всеки доброто да зърнем!
Нека сме свои, никога чужди!
Нека детето у нас се завърне!
Маля те, време, имаме нужда!