8 дек. 2009 г., 17:42

Сълзите на стария моряк...

653 0 2

Ще ме видиш в някоя звезда,

паднала невинно от лицето ти студено,

раздираща след себе си безименна бразда,

стопяваща снежинки в твойто име вледенено...

 

Аз няма да се отразя на живо в погледа ти...

Може би съм стара, закъсняла птица,

а ти - моряк, сънуващ само шепоти,

предричащи отминала любов към мъртва годеница...

 

И само морските вълни ще трепнат,

разпенени във блясъка на своя лунен стон,

там горестно (във лодката) ще ти прошепнат,

за бъдещия ти горчив погром...

 

Скалите пак ще те посрещнат в своите обятия,

отдавна чакащи те със прегръдки-копия,

а ти ще гледаш без посока, с онзи поглед (святия),

готов смирено да потънеш в своята утопия...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...