Dec 8, 2009, 5:42 PM

Сълзите на стария моряк...

  Poetry » Love
650 0 2

Ще ме видиш в някоя звезда,

паднала невинно от лицето ти студено,

раздираща след себе си безименна бразда,

стопяваща снежинки в твойто име вледенено...

 

Аз няма да се отразя на живо в погледа ти...

Може би съм стара, закъсняла птица,

а ти - моряк, сънуващ само шепоти,

предричащи отминала любов към мъртва годеница...

 

И само морските вълни ще трепнат,

разпенени във блясъка на своя лунен стон,

там горестно (във лодката) ще ти прошепнат,

за бъдещия ти горчив погром...

 

Скалите пак ще те посрещнат в своите обятия,

отдавна чакащи те със прегръдки-копия,

а ти ще гледаш без посока, с онзи поглед (святия),

готов смирено да потънеш в своята утопия...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....