Сълзите на стария моряк...
Ще ме видиш в някоя звезда,
паднала невинно от лицето ти студено,
раздираща след себе си безименна бразда,
стопяваща снежинки в твойто име вледенено...
Аз няма да се отразя на живо в погледа ти...
Може би съм стара, закъсняла птица,
а ти - моряк, сънуващ само шепоти,
предричащи отминала любов към мъртва годеница...
И само морските вълни ще трепнат,
разпенени във блясъка на своя лунен стон,
там горестно (във лодката) ще ти прошепнат,
за бъдещия ти горчив погром...
Скалите пак ще те посрещнат в своите обятия,
отдавна чакащи те със прегръдки-копия,
а ти ще гледаш без посока, с онзи поглед (святия),
готов смирено да потънеш в своята утопия...
© Симона Гълъбова All rights reserved.
