18 сент. 2015 г., 23:46 2016-12-28T00:37:33+02:00

Сълзите се вълнуват по тъмно

Поэзия » Любовная

911 1 17

В запотената вечер и в късното време,
забравило пътя, разляно в памук
небето чернее, звездите са скрити,
прозорчета жълти изгарят без звук.
И аз те настигам... И ти ме настигаш...
Събрали от светлото топлия мрак.
Постлали земята с въздушна завивка,
лежим във безкрая, оказал се... бряг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Благодаря ви за споделеното!

2020-11-02T23:18:50+02:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

Стихът се лее като песен. Докосва!

2016-04-27T16:09:29+03:00
galaxi (Галина)

Щастлив безкрай!

2016-04-21T15:28:20+03:00
limeruna (Йоана)

Благодаря ви!

2016-04-19T08:26:10+03:00
rocker (Велин)

Не исках да коментирам тук, защото само разбунвам духовете! Пък една усмивка често говори повече, отколкото един безкраен водовъртеж от думи. Освен ако целта не ми е друга, разбира се.
Поздравчета!

2015-09-20T22:15:17+03:00