limeruna (Йоана)
565 3355
Sep 18, 2015, 11:46 PM  

Сълзите се вълнуват по тъмно 

  Poetry » Love
767 1 17


В запотената вечер и в късното време,
забравило пътя, разляно в памук
небето чернее, звездите са скрити,
прозорчета жълти изгарят без звук.
И аз те настигам... И ти ме настигаш...
Събрали от светлото топлия мрак.
Постлали земята с въздушна завивка,
лежим във безкрая, оказал се... бряг.

© Йоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви за споделеното!
  • Стихът се лее като песен. Докосва!
  • Щастлив безкрай!
  • Благодаря ви!
  • Не исках да коментирам тук, защото само разбунвам духовете! Пък една усмивка често говори повече, отколкото един безкраен водовъртеж от думи. Освен ако целта не ми е друга, разбира се.
    Поздравчета!
  • Да!
    Този стих ми хареса!
    Поздравявам те!
  • Благодаря ви

    П.П. Редактор е единствено късметът ми, но не бих рискувала да го оценявам прибързано
  • Това което прочитам осмислям само с една дума"дарование".Великолепна си!!!
  • Прекрасно е!
  • С този стих извика у мен картини и емоции, които не всеки може да извика! Благодаря ти за това, Йоана!
  • Наситен на емоции стих с ритъм - щрих и думи - цветове
    ... като топла мелодия...
  • Благодаря ви
  • Красиво! С толкова малко думи, толкова много изказани неща!
  • Чудесна творба, Йоана!Докосва и вълнува! Браво, мила!Поздрав и продължавай в същия дух, защото можеш! Поздрав!
  • Много хубав вътрешен ритъм! Благодаря за удоволствието!
  • Мисля, Йоана, че в този момент много мастити поетеси те гледат с лека завист и се питат: "Възможно ли е това девойче да ни надмине?" Моето скромно мнение е: напълно е възможно, ако продължаваш да пишеш такава поезия.

    Поздравление и твърдо 6 от мен!
Random works
: ??:??