18 окт. 2009 г., 23:46

Съм

1.1K 0 1

 

СЪМ

 

Аз съм хаплива,

крайно цинична,

първична и даже

безкрай саркастична.

В гнева – вулканична,

в яда – титанична,

обидно критична,

дори неприлична.

Такава съм!

Туй то!

Защо се опитваш

всичко във мен

да обърнеш наопаки..?

Гневът ми във милост,

смехa във покашлица,

обичта във затишие,

сълзите в суграшица...

Защо ще ме стихнеш...?

Аз съм виелица...

Днес ще ме спреш.

И вчера така...

Но утре... не ще Ме

потулиш с ръка!

И тази виелица

ураган ще посее,

ще духа, ще вие,

ще кърши, ще бие.

И тази стихия,

която ти стискаш,

тебе и мене до лед

ще убие!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересен стих...Напомня ми нещо...За мен самата! Допадна ми! Поздрави и всичко хубаво през Новата година!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...