Oct 18, 2009, 11:46 PM

Съм

  Poetry » Love
1.1K 0 1

 

СЪМ

 

Аз съм хаплива,

крайно цинична,

първична и даже

безкрай саркастична.

В гнева – вулканична,

в яда – титанична,

обидно критична,

дори неприлична.

Такава съм!

Туй то!

Защо се опитваш

всичко във мен

да обърнеш наопаки..?

Гневът ми във милост,

смехa във покашлица,

обичта във затишие,

сълзите в суграшица...

Защо ще ме стихнеш...?

Аз съм виелица...

Днес ще ме спреш.

И вчера така...

Но утре... не ще Ме

потулиш с ръка!

И тази виелица

ураган ще посее,

ще духа, ще вие,

ще кърши, ще бие.

И тази стихия,

която ти стискаш,

тебе и мене до лед

ще убие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересен стих...Напомня ми нещо...За мен самата! Допадна ми! Поздрави и всичко хубаво през Новата година!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...