15 дек. 2022 г., 07:24

Съмнения

622 0 0

Родил съм се с късмет.

Не съм умрял като зародиш.

И всичко е започнало тогава.

И сред съдби безчет,

потърсил зрънце обич,

проплакал съм в нетленната жарава.

 

Израснал съм сред болката човешка.

Познал съм я. 

И тя покълнала е в мене.

В живота често царят е в капан от пешки.

Предаден е.

И носи непосилно бреме.

 

Неведоми са пътищата божии. 

Клише е. 

А молитвите - предупреждения. 

Когато счупим тежките окови, 

ще сме свободни духом. 

Пълни със съмнения. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...