15 дек. 2022 г., 07:24

Съмнения

621 0 0

Родил съм се с късмет.

Не съм умрял като зародиш.

И всичко е започнало тогава.

И сред съдби безчет,

потърсил зрънце обич,

проплакал съм в нетленната жарава.

 

Израснал съм сред болката човешка.

Познал съм я. 

И тя покълнала е в мене.

В живота често царят е в капан от пешки.

Предаден е.

И носи непосилно бреме.

 

Неведоми са пътищата божии. 

Клише е. 

А молитвите - предупреждения. 

Когато счупим тежките окови, 

ще сме свободни духом. 

Пълни със съмнения. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...