15 дек. 2022 г., 07:24

Съмнения

613 0 0

Родил съм се с късмет.

Не съм умрял като зародиш.

И всичко е започнало тогава.

И сред съдби безчет,

потърсил зрънце обич,

проплакал съм в нетленната жарава.

 

Израснал съм сред болката човешка.

Познал съм я. 

И тя покълнала е в мене.

В живота често царят е в капан от пешки.

Предаден е.

И носи непосилно бреме.

 

Неведоми са пътищата божии. 

Клише е. 

А молитвите - предупреждения. 

Когато счупим тежките окови, 

ще сме свободни духом. 

Пълни със съмнения. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...