15.12.2022 г., 7:24 ч.

Съмнения 

  Поезия
267 0 0

Родил съм се с късмет.

Не съм умрял като зародиш.

И всичко е започнало тогава.

И сред съдби безчет,

потърсил зрънце обич,

проплакал съм в нетленната жарава.

 

Израснал съм сред болката човешка.

Познал съм я. 

И тя покълнала е в мене.

В живота често царят е в капан от пешки.

Предаден е.

И носи непосилно бреме.

 

Неведоми са пътищата божии. 

Клише е. 

А молитвите - предупреждения. 

Когато счупим тежките окови, 

ще сме свободни духом. 

Пълни със съмнения. 

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??