Родил съм се с късмет.
Не съм умрял като зародиш.
И всичко е започнало тогава.
И сред съдби безчет,
потърсил зрънце обич,
проплакал съм в нетленната жарава.
Израснал съм сред болката човешка.
Познал съм я.
И тя покълнала е в мене.
В живота често царят е в капан от пешки.
Предаден е.
И носи непосилно бреме.
Неведоми са пътищата божии.
Клише е.
А молитвите - предупреждения.
Когато счупим тежките окови,
ще сме свободни духом.
Пълни със съмнения.
© Константин Дренски Всички права запазени