15.12.2022 г., 7:24 ч.

Съмнения 

  Поезия
344 0 0
Родил съм се с късмет.
Не съм умрял като зародиш.
И всичко е започнало тогава.
И сред съдби безчет,
потърсил зрънце обич,
проплакал съм в нетленната жарава.
Израснал съм сред болката човешка.
Познал съм я.
И тя покълнала е в мене.
В живота често царят е в капан от пешки.
Предаден е.
И носи непосилно бреме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Предложения
  • Няма дума да чуеш за нея добра, облекло от елита не носи, на ревера ѝ алена буква от срам обществото...
  • Добрите хора винаги успяват, защото носят бяла светлина. Усмихнати, през трудности минават, понесли ...
  • В съня ти ще нахлуя като вятър, ще те завия с лунна светлина и като сянка в призрачен театър, ще бдя...

Още произведения »