Сън

25 мая 2006 г., 21:34

Поэзия

774 0 1

Пак сме двама с тебе,
щастливи сме безкрай.
Глава на мойто рамо
сложила си ти,
в косата ти ефирна
впивам пръсти аз,
с устни устните ти срещам
и замирам във захлас.
Отново си до мене,
приказваш дълго ти
и гласът ти нежно
като ручей ромоли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сън

Искате да прочетете повече?

Предложения