25 мая 2006 г., 21:34

Сън 

  Поэзия
774 0 1
Пак сме двама с тебе,
щастливи сме безкрай.
Глава на мойто рамо
сложила си ти,
в косата ти ефирна
впивам пръсти аз,
с устни устните ти срещам
и замирам във захлас.
Отново си до мене,
приказваш дълго ти
и гласът ти нежно
като ручей ромоли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Колев Все права защищены

Предложения
: ??:??