Сън
Пак сме двама с тебе,
щастливи сме безкрай.
Глава на мойто рамо
сложила си ти,
в косата ти ефирна
впивам пръсти аз,
с устни устните ти срещам
и замирам във захлас.
Отново си до мене,
приказваш дълго ти
и гласът ти нежно
като ручей ромоли.
Сливаме телата си в едно,
в една душите ни се сливат,
едно сърце във нас тупти,
едно сме ние - аз и ти.
Още незаспал и се събуждам,
но къде съм аз, къде си ти?
Мен тръбата ме събужда,
при теб будилника звъни.
И всичко сън е било,
сън от всички най-красив,
но на войника толкоз стига,
за миг поне да е щастлив.
август 1978г.
© Александър Колев All rights reserved.
