7 дек. 2010 г., 20:40

Сън

1.2K 0 1

Не оставай само сън мой вечен,

проклет да броди в непрогледна тъмнина

и от изгрева на смърт обречен,

да си отива с първия лъч светлина.

 

А аз зажадняла да чакам

падането на нощта.

С пламнал поглед всяка вечер да си лягам

и да заспивам, милвана от твоята ръка.

 

Не оставай само сън мой вечен,

бъди ми и страст, и опора.

Не си отивай като приказка изречен,

за да успея със зората да се преборя.

 

В тъмнината със тебе ще тръгна

боса - по отровни стрели,

за да мога накрая да те прегърна

под небе от умиращи звезди.

 

От тях жарава в шепи ще събирам,

ще я превърна в огнени конци,

с които в косата си ще вплитам

вечността на всички твои залези.

 

А ти притихнал ще ме гледаш,

в очите ти пламък ще гори

и двамата със теб ще разтопиме

всичките замръзнали луни.

 

По нови пътища ще тръгнем

към безкрайни звездни дълбини...

Не си отивай, сън мой вечен,

сън мой безмилостен и безкрайно далечен,

само за минута още остани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...