Dec 7, 2010, 8:40 PM

Сън

  Poetry
1.2K 0 1

Не оставай само сън мой вечен,

проклет да броди в непрогледна тъмнина

и от изгрева на смърт обречен,

да си отива с първия лъч светлина.

 

А аз зажадняла да чакам

падането на нощта.

С пламнал поглед всяка вечер да си лягам

и да заспивам, милвана от твоята ръка.

 

Не оставай само сън мой вечен,

бъди ми и страст, и опора.

Не си отивай като приказка изречен,

за да успея със зората да се преборя.

 

В тъмнината със тебе ще тръгна

боса - по отровни стрели,

за да мога накрая да те прегърна

под небе от умиращи звезди.

 

От тях жарава в шепи ще събирам,

ще я превърна в огнени конци,

с които в косата си ще вплитам

вечността на всички твои залези.

 

А ти притихнал ще ме гледаш,

в очите ти пламък ще гори

и двамата със теб ще разтопиме

всичките замръзнали луни.

 

По нови пътища ще тръгнем

към безкрайни звездни дълбини...

Не си отивай, сън мой вечен,

сън мой безмилостен и безкрайно далечен,

само за минута още остани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...