Сън
818
0
0
Сънувам се красива, облечена в бяло,
косите ми се веят и галят моето тяло.
Вървя си по брега безкраен и мислите ми ме обсебват...
дали съм аз, или силует незнаен,
те с душата ми сe събеседват...
И сълзите не спират да капят,
а сърцето отвътре е празно,
душата в мрак се потапя,
лицето е видимо тъжно...
Потисната днес от живота,
с последни сили живея,
до болка се чувствам самотна,
не мога дори да се смея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Антонова Все права защищены
