Сън
815
0
0
Сънувам се красива, облечена в бяло,
косите ми се веят и галят моето тяло.
Вървя си по брега безкраен и мислите ми ме обсебват...
дали съм аз, или силует незнаен,
те с душата ми сe събеседват...
И сълзите не спират да капят,
а сърцето отвътре е празно,
душата в мрак се потапя,
лицето е видимо тъжно...
Потисната днес от живота,
с последни сили живея,
до болка се чувствам самотна,
не мога дори да се смея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Антонова Всички права запазени
