12.02.2011 г., 16:10 ч.

Сън 

  Поезия
683 0 0
Сънувам се красива, облечена в бяло,
косите ми се веят и галят моето тяло.
Вървя си по брега безкраен и мислите ми ме обсебват...
дали съм аз, или силует незнаен,
те с душата ми сe събеседват...
И сълзите не спират да капят,
а сърцето отвътре е празно,
душата в мрак се потапя,
лицето е видимо тъжно...
Потисната днес от живота,
с последни сили живея,
до болка се чувствам самотна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Антонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??