Самодива (Вики)
535 5961
15 мая 2008 г., 15:30

Сън 

  Поэзия
979 0 21
Сънувах омагьосана гора
с проядени от червеи дървета,
с отчаяно умиращи цветя
и бурени, напомнящи въжета.
Замлъкнал бе на птиците гласа,
дочувах само вик на кукумявки.
Мравуняците, пълни със храна,
напускаха забързаните мравки.
Отдавна вече беше онемял
и изворът край малката поляна.
Потокът, своя вечен сън заспал,
не пръскаше живителна прохлада.

Наоколо витаеше смъртта
и черни сенки - демони зловещи,
обсебили в злокобна тишина
гората стара, идваха насреща.
Събудих се. Крещях с безмълвен вик -
на демоните призракът остана.

В природата е нужен само миг
кошмарът страшен истина да стане.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??