26 янв. 2006 г., 21:55

Сън

1.1K 0 3

Да!Аз отново те сънувах,

Как позна..?!
Докосвах те..Целувах те..Желаех те..

Но те познах,макар и във съня..

Ти бе човек със топло пак сърце

И чаровна пак усмивка..

Радваше се на всяко лице

И го даряваше със своята усмивка..

В съня беше мил и кротък..

Като мъничко дете..

Не опарвало се още от живота..

Държеше ми ръката и едно ми обеща..

Че ще ме обичаш до деня,

В който аз те нараня…!

Мислех,че илюзията е враг на реалността..

Но ето,че съня стана реалност..

Но все още не е дошъл деня,в който аз ще те раня..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Методиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...