Сън
Да!Аз отново те сънувах,
Как позна..?!
Докосвах те..Целувах те..Желаех те..
Но те познах,макар и във съня..
Ти бе човек със топло пак сърце
И чаровна пак усмивка..
Радваше се на всяко лице
И го даряваше със своята усмивка..
В съня беше мил и кротък..
Като мъничко дете..
Не опарвало се още от живота..
Държеше ми ръката и едно ми обеща..
Че ще ме обичаш до деня,
В който аз те нараня…!
Мислех,че илюзията е враг на реалността..
Но ето,че съня стана реалност..
Но все още не е дошъл деня,в който аз ще те раня..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Методиева Всички права запазени
