Jan 26, 2006, 9:55 PM

Сън 

  Poetry
844 0 3

Да!Аз отново те сънувах,

Как позна..?!
Докосвах те..Целувах те..Желаех те..

Но те познах,макар и във съня..

Ти бе човек със топло пак сърце

И чаровна пак усмивка..

Радваше се на всяко лице

И го даряваше със своята усмивка..

В съня беше мил и кротък..

Като мъничко дете..

Не опарвало се още от живота..

Държеше ми ръката и едно ми обеща..

Че ще ме обичаш до деня,

В който аз те нараня…!

Мислех,че илюзията е враг на реалността..

Но ето,че съня стана реалност..

Но все още не е дошъл деня,в който аз ще те раня..

© Александра Методиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??