Jan 26, 2006, 9:55 PM

Сън

  Poetry
1.1K 0 3

Да!Аз отново те сънувах,

Как позна..?!
Докосвах те..Целувах те..Желаех те..

Но те познах,макар и във съня..

Ти бе човек със топло пак сърце

И чаровна пак усмивка..

Радваше се на всяко лице

И го даряваше със своята усмивка..

В съня беше мил и кротък..

Като мъничко дете..

Не опарвало се още от живота..

Държеше ми ръката и едно ми обеща..

Че ще ме обичаш до деня,

В който аз те нараня…!

Мислех,че илюзията е враг на реалността..

Но ето,че съня стана реалност..

Но все още не е дошъл деня,в който аз ще те раня..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Методиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...