Сън

26 ene 2006, 21:55

Poesía

735 0 3

Да!Аз отново те сънувах,

Как позна..?!
Докосвах те..Целувах те..Желаех те..

Но те познах,макар и във съня..

Ти бе човек със топло пак сърце

И чаровна пак усмивка..

Радваше се на всяко лице

И го даряваше със своята усмивка..

В съня беше мил и кротък..

Като мъничко дете..

Не опарвало се още от живота..

Държеше ми ръката и едно ми обеща..

Че ще ме обичаш до деня,

В който аз те нараня…!

Мислех,че илюзията е враг на реалността..

Но ето,че съня стана реалност..

Но все още не е дошъл деня,в който аз ще те раня..

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.