Стоиш пред мен - няколко крачки и ще те достигна.

Ще те докосна, откога те чакам...

Приближавам се, ти също,

прегръщам те и край!

Ще усетя аромата ти и ти моя.

Времето ще спре и така завинаги.

Аз и ти прегърнати...

Стоя там, в позната стая, а пред мен - тишина.

Изчезна... Но ще те извиквам пак и пак.

Образът ти не ще си отиде от съзнанието ми, но докога така?

Само сън ще е това.

Ела и ми кажи, че огънят и в теб гори.

Не ме оставяй да се мъча сама в тази гробна тишина.

Oще само стъпка ни дели, кажи ми, че го искаш и ти...

Дали?