29 окт. 2005 г., 09:36

Сън

974 0 1
             Тази нощ сънувах сън,
             сън, в който видях себе си мъртва.
             Лежах студена, обсипана с цветя.
             Не чувствах нищо. Бях безмълвна,
             със застинала усмивка на лице.
             И сълзите ги нямаше дори.
             Нямаше я болката. Нямаше обида.
             И нямаше сърце, ранено от любов.
             И всичко беше толко истинско.
             А ти стоеше там, до мен.
             Държеше роза във ръката си.
             Дойде при мен, но малко закъснял.
             А колко дълго чаках любовта ти.
             Не каза нищо. Стоеше и мълчеше, 
             с блуждаещ поглед някъде.
             Беше по-студен дори от мен.
             Една сълза поне да бе изплакал.
             Една целувка да ми беше подарил.
             Не осъзна ли, че ти единствен
             към живота би ме върнал.
             Само ти животът би ми подарил.
             Не си отивай. От смъртта спаси ме.

             ...Защо си тръгна.
             Остави ме дори сама в смъртта.
             Събудих се. Потресена и ужасена.
             А всичко беше толко истинско.


            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, тъжно. Но се е родило хубаво стихотворение.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...