"Омъжи се за мен!"
С обич каза ми смело
и ме взе във ръце,
завъртя ме умело.
Ти не виждаш, но аз...
Аз летя... аз летя!
Тези думи по две
са ми двете крила.
И над мене е само
необятно небе
и под мене си ти...
В силните ти ръце
аз се чувствам спасена -
точно тук, точно в тях!
В твойте нежни обятия
колко нощи аз спах.
И сънувах все този,
този приказен сън.
...Чувам звън и откривам,
че е светло навън.
Ти до мене въздъхваш
в полусън, в полумрак...
Аз след тебе въздъхвам
с полудъх... Сън е пак.
© Стефка Крушарова Все права защищены