6 апр. 2010 г., 09:11

Сън

851 0 4

И няма да те има в небосклона ми.

Хоризонтите счупени хлипат във тъмното.

Моретата чакат своите приливи,

а аз неизбежно сънувам кипариси...

И ми е тихо в очите ти.

Тягостно!

Уморих се от думи неказани.

Дай да напълним догоре чашите

и да си разкажем за рибите.

За тяхната жажда

и страст по соленото...

За всичките приливи недочакани...

После ще се сгуша във твоето рамо,

а ти ще шепнеш безумно обичам те...

И първа започвам с въпросите...

 

Кой подпали кипарисите?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...