Apr 6, 2010, 9:11 AM

Сън 

  Poetry » White poetry
522 0 4

И няма да те има в небосклона ми.

Хоризонтите счупени хлипат във тъмното.

Моретата чакат своите приливи,

а аз неизбежно сънувам кипариси...

И ми е тихо в очите ти.

Тягостно!

Уморих се от думи неказани.

Дай да напълним догоре чашите

и да си разкажем за рибите.

За тяхната жажда

и страст по соленото...

За всичките приливи недочакани...

После ще се сгуша във твоето рамо,

а ти ще шепнеш безумно обичам те...

И първа започвам с въпросите...

 

Кой подпали кипарисите?

© Полина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??