Сън

6 abr 2010, 9:11

Poesía » Versos blancos

554 0 4

И няма да те има в небосклона ми.

Хоризонтите счупени хлипат във тъмното.

Моретата чакат своите приливи,

а аз неизбежно сънувам кипариси...

И ми е тихо в очите ти.

Тягостно!

Уморих се от думи неказани.

Дай да напълним догоре чашите

и да си разкажем за рибите.

За тяхната жажда

и страст по соленото...

За всичките приливи недочакани...

После ще се сгуша във твоето рамо,

а ти ще шепнеш безумно обичам те...

И първа започвам с въпросите...

Кой подпали кипарисите?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Lovewear (Пепър Формаджи)

2010-04-20T12:28:55+03:00

хубаво
полинапет (Полина)

2010-04-07T08:07:18+03:00

Благодаря ви че се отбихте.
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2010-04-06T12:58:33+03:00

много ми хареса
arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

2010-04-06T09:59:22+03:00

и е тихо в очите ти ,да си говорим за рибите интересно сънищата са винаги объркани ,но на сътринта остават въпросите