полинапет (Полина)
62 76
6.04.2010 г., 9:11 ч.

Сън 

  Поезия » Бели стихове
561 0 4

И няма да те има в небосклона ми.

Хоризонтите счупени хлипат във тъмното.

Моретата чакат своите приливи,

а аз неизбежно сънувам кипариси...

И ми е тихо в очите ти.

Тягостно!

Уморих се от думи неказани.

Дай да напълним догоре чашите

и да си разкажем за рибите.

За тяхната жажда

и страст по соленото...

За всичките приливи недочакани...

После ще се сгуша във твоето рамо,

а ти ще шепнеш безумно обичам те...

И първа започвам с въпросите...

 

Кой подпали кипарисите?

© Полина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??