Сън
И няма да те има в небосклона ми.
Хоризонтите счупени хлипат във тъмното.
Моретата чакат своите приливи,
а аз неизбежно сънувам кипариси...
И ми е тихо в очите ти.
Тягостно!
Уморих се от думи неказани.
Дай да напълним догоре чашите
и да си разкажем за рибите.
За тяхната жажда
и страст по соленото...
За всичките приливи недочакани...
После ще се сгуша във твоето рамо,
а ти ще шепнеш безумно обичам те...
И първа започвам с въпросите...
Кой подпали кипарисите?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Всички права запазени
