Сън

8 дек. 2011 г., 18:05

Поэзия » Другая

457 0 2

В нощта, когато цялата земя сияе

и чува се вълшебен херувимски звън,

едно сърце на майка изтерзана

сънува чуден зимен сън.

Детето ú е в булчина премяна

с посипани в косите ú звезди.

Трептят по нея бисери прекрасни,

блестят две хубави очи.

Женихът няма го, защо се бави?

Тревожно бие майчино сърце

и мъка стяга ú гърдите стари,

предчувствие дълбоко я гризе…

За миг картината се сменя

и булката е в черен силует.

Ръце за сбогом майката протяга

и сълзи се отронват като лед.