Сън
В нощта, когато цялата земя сияе
и чува се вълшебен херувимски звън,
едно сърце на майка изтерзана
сънува чуден зимен сън.
Детето ú е в булчина премяна
с посипани в косите ú звезди.
Трептят по нея бисери прекрасни,
блестят две хубави очи.
Женихът няма го, защо се бави?
Тревожно бие майчино сърце
и мъка стяга ú гърдите стари,
предчувствие дълбоко я гризе…
За миг картината се сменя
и булката е в черен силует.
Ръце за сбогом майката протяга
и сълзи се отронват като лед.
© Катерина Пиринска All rights reserved.
