3 мар. 2011 г., 12:14

Сън

935 0 0

 

Аз за небесни простори мечтая,

за дъхав аромат на море,

аз цяла искам на живот да ухая,

да се давя и чезна в червено от залез небе.

 

Аз искам, когато денят си отива,

да потъвам в пурпурни бездни

и кръвта му огнена в мен да попива,

топейки гърдите ми ледни.

 

И да създавам, си мечтая,

чудни мои светове,

живота си с пръсти там да извая

от пясъка на морски брегове.

 

Тогава най-сетне душата ми алчна

ще намери покой в съня,

за да спра да се лутам безсънна

в безбрежните блата на деня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...