3.03.2011 г., 12:14

Сън

940 0 0

 

Аз за небесни простори мечтая,

за дъхав аромат на море,

аз цяла искам на живот да ухая,

да се давя и чезна в червено от залез небе.

 

Аз искам, когато денят си отива,

да потъвам в пурпурни бездни

и кръвта му огнена в мен да попива,

топейки гърдите ми ледни.

 

И да създавам, си мечтая,

чудни мои светове,

живота си с пръсти там да извая

от пясъка на морски брегове.

 

Тогава най-сетне душата ми алчна

ще намери покой в съня,

за да спра да се лутам безсънна

в безбрежните блата на деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...