3.03.2011 г., 12:14

Сън

939 0 0

 

Аз за небесни простори мечтая,

за дъхав аромат на море,

аз цяла искам на живот да ухая,

да се давя и чезна в червено от залез небе.

 

Аз искам, когато денят си отива,

да потъвам в пурпурни бездни

и кръвта му огнена в мен да попива,

топейки гърдите ми ледни.

 

И да създавам, си мечтая,

чудни мои светове,

живота си с пръсти там да извая

от пясъка на морски брегове.

 

Тогава най-сетне душата ми алчна

ще намери покой в съня,

за да спра да се лутам безсънна

в безбрежните блата на деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...