3 mar 2011, 12:14

Сън

  Poesía
936 0 0

 

Аз за небесни простори мечтая,

за дъхав аромат на море,

аз цяла искам на живот да ухая,

да се давя и чезна в червено от залез небе.

 

Аз искам, когато денят си отива,

да потъвам в пурпурни бездни

и кръвта му огнена в мен да попива,

топейки гърдите ми ледни.

 

И да създавам, си мечтая,

чудни мои светове,

живота си с пръсти там да извая

от пясъка на морски брегове.

 

Тогава най-сетне душата ми алчна

ще намери покой в съня,

за да спра да се лутам безсънна

в безбрежните блата на деня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...