Сън

4 окт. 2009 г., 21:35

Поэзия » Любовная

758 0 2

С порив див, неoбyздан,
из мечтите свои отново препускам
и стигам до най-желания блян,
и неусетно, юздите изпускам.

Ето те - мисля си аз -
откога за тебе копнея..
Но как да го кажа на глас,
като езика твой не владея?

Отведи ме на място, дълбоко скрито в ума ти,
нека те докосна - искам лично да се уверя,
че реален е сънят ми,
ако не е - нека завинаги заспя...

Като теб да се усмихвам,
само с устни ти ме научи,
да опозная тялото ти с целувки,
поне в съня ми позволи!

За съжаление нощта не е безкрайна,
а нямам смелост да ти споделя желанията безброй..
през деня ще бъдат малката ми тайна,
а нощем отново ще си мой!

Сън

Свързани произведения

Комментарии

Предложения