4.10.2009 г., 21:35

Сън

1.1K 0 2

С порив див, неoбyздан,
из мечтите свои отново препускам
и стигам до най-желания блян,
и неусетно, юздите изпускам.

Ето те - мисля си аз -
откога за тебе копнея..
Но как да го кажа на глас,
като езика твой не владея?

Отведи ме на място, дълбоко скрито в ума ти,
нека те докосна - искам лично да се уверя,
че реален е сънят ми,
ако не е - нека завинаги заспя...

Като теб да се усмихвам,
само с устни ти ме научи,
да опозная тялото ти с целувки,
поне в съня ми позволи!

За съжаление нощта не е безкрайна,
а нямам смелост да ти споделя желанията безброй..
през деня ще бъдат малката ми тайна,
а нощем отново ще си мой!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветина Ненчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....