Avis (Павлина Соколова)
362 966
10 янв. 2012 г., 19:33

Сън 

  Поэзия
650 0 7

СЪН

Повика ме в съня си. Чух гласа ти
как шепне ми, че искаш ме сега.
И аз, отрекла себе си, страха си,
разперих в полет своите крила.

Така политва птицата, когато
пречупи клетката на своя страх.
Усетила вкуса на свободата,
така и аз към тебе полетях.

С предчувствие за сбъдване желано,
от извора с Надеждата отпих,
повярвала, че в утрото смълчано
мечтите свои ще превърна в стих.

А бях, за Бога, толкоз уморена,
но страшна сила в мен се породи
за да догоня вярата... Във тебе
и в Любовта, по-силна от преди...

Прелитах над терариуми страшни,
изпълнени със пъклена отрова,
през океани и пустини прашни
летях към теб отново и отново...

Прицелваха се в моите гърди,
безсилна падах аз десетки пъти.
Изправях се. По-силна от преди!
Решена да догоня теб в съня ти...

А днес трепти на устните тъга,
примесена с горчиво-мъдър смях...
Щом чувствата са само Сън в нощта...
Не тръгвайте... Не тръгвайте след тях!

Павлина Соколова

 

 

 

© Павлина Соколова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??