Avis (Павлина Соколова)
362 968
Jan 10, 2012, 7:33 PM

Сън 

  Poetry
580 0 7

СЪН

Повика ме в съня си. Чух гласа ти
как шепне ми, че искаш ме сега.
И аз, отрекла себе си, страха си,
разперих в полет своите крила.

Така политва птицата, когато
пречупи клетката на своя страх.
Усетила вкуса на свободата,
така и аз към тебе полетях.

С предчувствие за сбъдване желано,
от извора с Надеждата отпих,
повярвала, че в утрото смълчано
мечтите свои ще превърна в стих.

А бях, за Бога, толкоз уморена,
но страшна сила в мен се породи
за да догоня вярата... Във тебе
и в Любовта, по-силна от преди...

Прелитах над терариуми страшни,
изпълнени със пъклена отрова,
през океани и пустини прашни
летях към теб отново и отново...

Прицелваха се в моите гърди,
безсилна падах аз десетки пъти.
Изправях се. По-силна от преди!
Решена да догоня теб в съня ти...

А днес трепти на устните тъга,
примесена с горчиво-мъдър смях...
Щом чувствата са само Сън в нощта...
Не тръгвайте... Не тръгвайте след тях!

Павлина Соколова

 

 

 

© Павлина Соколова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??