Сън
СЪН
Повика ме в съня си. Чух гласа ти
как шепне ми, че искаш ме сега.
И аз, отрекла себе си, страха си,
разперих в полет своите крила.
Така политва птицата, когато
пречупи клетката на своя страх.
Усетила вкуса на свободата,
така и аз към тебе полетях.
С предчувствие за сбъдване желано,
от извора с Надеждата отпих,
повярвала, че в утрото смълчано
мечтите свои ще превърна в стих.
А бях, за Бога, толкоз уморена,
но страшна сила в мен се породи
за да догоня вярата... Във тебе
и в Любовта, по-силна от преди...
Прелитах над терариуми страшни,
изпълнени със пъклена отрова,
през океани и пустини прашни
летях към теб отново и отново...
Прицелваха се в моите гърди,
безсилна падах аз десетки пъти.
Изправях се. По-силна от преди!
Решена да догоня теб в съня ти...
А днес трепти на устните тъга,
примесена с горчиво-мъдър смях...
Щом чувствата са само Сън в нощта...
Не тръгвайте... Не тръгвайте след тях!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
