16 июн. 2013 г., 22:25

Сън

651 1 1

Аз - с цигара в ръка.

Аз - себе си.

Аз - с теб.

 

Ти - в мен.

Ти - в диханията ми.

Ти - в струнните падащи звуци.

Ти - в блуса в мен.

Ти - в мен.

 

Струните -

в дзифг горещ

около мен се разливат -

така пораствам до дете.

 

Аз - малка -

падам в нечии дихания

и струните разсипват ме

между стените.

 

Така неразпозната съм

от никого.

Добре ми е.

 

Сред пъзела

от часове изплъзващи се

откривам някак си ръцете ти

към мен,

не зная от кога протегнати.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Христофорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...