16 июн. 2013 г., 22:25

Сън

644 1 1

Аз - с цигара в ръка.

Аз - себе си.

Аз - с теб.

 

Ти - в мен.

Ти - в диханията ми.

Ти - в струнните падащи звуци.

Ти - в блуса в мен.

Ти - в мен.

 

Струните -

в дзифг горещ

около мен се разливат -

така пораствам до дете.

 

Аз - малка -

падам в нечии дихания

и струните разсипват ме

между стените.

 

Така неразпозната съм

от никого.

Добре ми е.

 

Сред пъзела

от часове изплъзващи се

откривам някак си ръцете ти

към мен,

не зная от кога протегнати.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Христофорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...