16 июн. 2013 г., 22:25

Сън

645 1 1

Аз - с цигара в ръка.

Аз - себе си.

Аз - с теб.

 

Ти - в мен.

Ти - в диханията ми.

Ти - в струнните падащи звуци.

Ти - в блуса в мен.

Ти - в мен.

 

Струните -

в дзифг горещ

около мен се разливат -

така пораствам до дете.

 

Аз - малка -

падам в нечии дихания

и струните разсипват ме

между стените.

 

Така неразпозната съм

от никого.

Добре ми е.

 

Сред пъзела

от часове изплъзващи се

откривам някак си ръцете ти

към мен,

не зная от кога протегнати.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Христофорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...