16.06.2013 г., 22:25

Сън

643 1 1

Аз - с цигара в ръка.

Аз - себе си.

Аз - с теб.

 

Ти - в мен.

Ти - в диханията ми.

Ти - в струнните падащи звуци.

Ти - в блуса в мен.

Ти - в мен.

 

Струните -

в дзифг горещ

около мен се разливат -

така пораствам до дете.

 

Аз - малка -

падам в нечии дихания

и струните разсипват ме

между стените.

 

Така неразпозната съм

от никого.

Добре ми е.

 

Сред пъзела

от часове изплъзващи се

откривам някак си ръцете ти

към мен,

не зная от кога протегнати.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Христофорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....