24 дек. 2017 г., 02:11  

Сън

1K 0 0

Под сянката на светло и искрящото,

неволно крия се и лицето си с коси покривам.

Наивно мъча се да си намеря мястото,

докато светът голям очаква ме,

места невиждани по него да откривам.

И тук студено е и плахо

търсейки с води дълбоки тялото си сливам,

поглъща мене океанът, но защо ли

аз ръката си протягам и към брега

в отчаян опит да се задържа застивам.

В дълбините виждам отражението си,

и все по-тъмно става и аз съм все тъй по-красива.

Искра пробляскваща из цветните корали,

буди ме и ми напомня, че аз съм още жива.

Огрей ме на повърхността,

когато глътка златен въздух изляза да поема

и видиш ти духа ми като самодива!

Когато там застана аз сама сред необятността и шира, 

силна съм и от мен няма по-щастлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...