Под сянката на светло и искрящото,
неволно крия се и лицето си с коси покривам.
Наивно мъча се да си намеря мястото,
докато светът голям очаква ме,
места невиждани по него да откривам.
И тук студено е и плахо
търсейки с води дълбоки тялото си сливам,
поглъща мене океанът, но защо ли
аз ръката си протягам и към брега
в отчаян опит да се задържа застивам.
В дълбините виждам отражението си,
и все по-тъмно става и аз съм все тъй по-красива.
Искра пробляскваща из цветните корали,
буди ме и ми напомня, че аз съм още жива.
Огрей ме на повърхността,
когато глътка златен въздух изляза да поема
и видиш ти духа ми като самодива!
Когато там застана аз сама сред необятността и шира,
силна съм и от мен няма по-щастлива.
© Петя Маркова All rights reserved.