Dec 24, 2017, 2:11 AM  

Сън

1K 0 0

Под сянката на светло и искрящото,

неволно крия се и лицето си с коси покривам.

Наивно мъча се да си намеря мястото,

докато светът голям очаква ме,

места невиждани по него да откривам.

И тук студено е и плахо

търсейки с води дълбоки тялото си сливам,

поглъща мене океанът, но защо ли

аз ръката си протягам и към брега

в отчаян опит да се задържа застивам.

В дълбините виждам отражението си,

и все по-тъмно става и аз съм все тъй по-красива.

Искра пробляскваща из цветните корали,

буди ме и ми напомня, че аз съм още жива.

Огрей ме на повърхността,

когато глътка златен въздух изляза да поема

и видиш ти духа ми като самодива!

Когато там застана аз сама сред необятността и шира, 

силна съм и от мен няма по-щастлива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...