Сън
Тази нощ сън сънувах
и във него ти се появи.
Цяла сутрин се любувах,
че говорихме си до зори.
За тебе рядко рими пиша.
Нали съм ледено момиче?
Но във сърцето ми е киша,
а ти тъй бял си като кокиче.
Нощ е. Казваш, че си ме обичал.
И аз обичах те, но замълчах си.
Защо след мен не си се затичал?
А аз живота в чакане изживях си.
Минаваха пътници през моята гара,
отблъсквах ги без капчица жалост.
Пържех ги всички на огнена скара,
не им доставях и седмица радост.
Чаках само теб с месеци и години.
Бетонни стени безспир градях си,
но чувствата ми дълги като лозини
задушаваха ме, а аз кротко стоях си.
Чаках те, но ти и дума не изричаше.
Може би си прав, и аз си замълчах.
Не знам дали наистина ме обичаше,
за мен непредвидим беше като шах.
И въпреки ината ми и гордостта ми
ще ти кажа, че за мен специален бе.
Искрата във мене със лекота запали.
Прощавай за мълчанието ми, момче.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Есенен блян Все права защищены
